ПОСТАНОВКА ОТВЪД ТЯЛОТО


Самонаблюдавам се и постоянно се поправям, когато се уловя, че отново съм се свлякла надолу, кръстосала съм ръцете пред гърдите или съм си кръстосала краката, десният отгоре. По време на практика си напомням постоянно да сменям краката при #виняса и – след повече от година – това напомняне е малко по-незабележимо, малко по-естествено. Този процес на „само-нагласяне“ е постоянен, той изисква наблюдение и усещане. Същото важи и за други навици, които изискват нашето присъствие и осъзнаване, за да бъдат контролирани, независимо от колко време ги имаме. Едва ли мога да променя асиметричността на тялото си кой знае колко, но поне мога да се подредя по начини, които да направят движенията ми по-свободни и по-леко поносими за гръбнака, ставите и мускулите ми. Според „Йога сутрите“ това е една от капките в морето, които намаляват страданието ми.


Това, което правя с тялото си по време на практика, а и не само, има огромен ефект върху други неща в живота ми. Същото осъзнаване, което използвам за тялото и движенията му, прилагам (или поне се опитвам) и към чувствата си, реакциите си, мислите си и действията си. Усещам кога се натъжавам, кога ме обзема самосъжаление, кога припламват искрите на гнева или раздразнението. Това ме радва, защото имам избор дали да продължа нататък с онова, което чувствам или да променя посоката на мислите си.


Няма да лъжа, че хич ме няма в медитацията. От години се опитвам, но един ден успявам, 99 дни я пропускам, заради други задачи. Преди години се чувствах виновна за нередовността си, безсилието си, все се питах какво не ми е наред, че не ме тегли към нещо, което очевадно очарова много хора. Сега вече не изпитвам никаква вина или угризения, защото виждам, че съм станала много по-осъзнат човек единствено чрез асана практиката си, която в Ащанга СИ Е медитация. Разбира се, един начинаещ едва ли ще го усети и дори ще се зачуди как нещо толкова физическо може да Е медитация, но ако практиката е ежедневна и „правилна“, тя е именно това.


Но не всяка асана практика може да бъде медитация. Лесната #практика, отдаваща предпочитание на само приятните неща няма да свърши работа. Практиката от време на време също. Практика без фокус също не би могла да ни помогне. Изобщо, повечето т.нар. „mainstream” йога класове като че ли пропускат този много важен, съществен елемент на асана – че тялото е само средство и че асана също е средство за фокусиране на ума.

Тялото по принцип е началото за повечето начинаещи. Няма да зачеквам темата, че мнозина мислят за йога само като физическа практика. Или че различните заигравки с медитацията, които се предлагат в менютата на повечето студия са най-търсени и обичани именно от хората, които имат най-много нужда от физическото предизвикателство. Много автори и учители по медитация – все повече напоследък – предупреждават за „опасностите от интензивни духовни практики без подкрепата на културен контекст, психологическа и интензивна физическа подготовка“.


Това може би звучи като противоречие – хем Ащанга практиката Е #медитация, хем споменавам и някакви-си опасности от тази медитация. Но няма никакво противоречие.

Ащанга практиката е медитация в смисъл, че тя ни дава много силен фокус. Без да навлизам в подробностите на УЧЕНЕТО на Ащанга, с времето целият метод ни помага да се справим с архетипните модели на мислене, възприемане и отношение към повечето неща около нас като например същите капризи и предпочитания, които всеки има. Ащанга практиката ни казва “ Всеки ден, колкото-толкова, но в този порядък, а не в онзи, който ти се струва, че е по-привлекателен или който ти се иска, Всеки ден, а не само когато имаш време или си на кеф.“. Това не е малка лъжица за повечето усти и придържането към системата години наред е съвсем нелека работа. Но именно в трудността, която е повече психологическа, а не физическа, е и предимството на #Ащанга. Съвременният човек не би могъл да се справи със себе си с йога, която го обгрижва по същия начин както биха го обгрижвали и в скъп ресторант или спа-център, за да му вземат парите. Казано по друг начин, ако йога не те постави в неудобни ситуации и не те накара да се вгледаш в себе си, в реакциите си и да откриеш, че ситуациите са такива, каквито си ги правиш сам – няма да стане.


И така, същината на работата по време на #асана практиката е във вниманието върху подредбата на тялото, принципите на мускулна работа, спецификата на всяко тяло, реакциите ни към всяко предизвикателство, инструкции, чувствата и емоциите, които се надигат в нас при физическия риск или изискването да спрем…Всичко това развива мускулите на осъзнаването. Например, забелязвайки, че напрягам ръцете си във Воините, което си е излишен разход на енергия, осъзнавам, че е излишен разход на енергия и да очаквам хората да постъпват както на мен ми се иска. Усукването на коленете ми напомня, че само аз си правя живота лудница, а страхът да скоча по-нависоко – хроничната ми несигурност в собствените ми сили.


Осъзнаването не може да се предвиди, но изграждайки усещане в асана практиката, изграждаме умение да се усещаме и в други ситуации – изгърбени ли сме, докато мием чиниите, как стоим, докато чакаме на опашката? А оттам, с времето, и как „стоим“ в живота като цяло.

Black Framed Sports Logo.png

+ (359) 876 582357

yogashala@abv.bg

0

LATEST ON INSTAGRAM

ИМАТЕ ВЪПРОСИ? ПИТАЙТЕ НИ

Ashtanga Yoga Bulgaria

гр. София

бул. "Сливница" 206

тел: 0876 582357

email: yogashala@abv.bg

  • Black Facebook Icon
  • Black Twitter Icon
  • Black Instagram Icon

СЛЕДВАЙТЕ НИ / FOLLOW US

  • Grey Flickr Icon
  • Grey Facebook Icon
  • Grey Twitter Icon
  • Grey Google+ Icon
  • Grey Instagram Icon

гр. София, бул. "Сливница" 206, 1-и етаж ; тел: + (359) 876 582357 ; email: yogashala@abv.bg