ЧАСТ 2

ЙОГА ЧИКИТСА

 

 

 

НАВИЦИТЕ НИ?

откъс от Урок 14

Въпросът с нашите навици и начин на живот е много деликатен. От опит обаче знам, че това е нещото, над което ако не поработим, ще ни провали.
Повечето ученици започват да се занимават с йога, мислейки си, че някой и друг час от дъжд на вятър е достатъчно. Изобщо, психиката “и агнето цяло, и вълкът сит” е толкова дълбоко заложена вече в нас, че дори идеята да се посветим на нещо, което ще трябва да правим всеки ден, кара тялото да потръпне. Човекът днес е презадоволен, свикнал е да получава всичко веднага и да мисли, че щом си плаща е ОК да е капризен. 


Когато разговарям с потенциални ученици, в повечето случаи първият въпрос, който ме питат - всъщност не е въпрос, а заявление - е: “На мен ми е удобно еди-кога или еди-какво”.  Изприщвам се като го чуя, защото както може би сте се убедили, йога не търпи претенциите. Другото, което ме втрещява е поведението на капризно дете по време на практика. Много от учениците ми постоянно се оправдават, искат нещо, капризничат, гледат да привлекат вниманието към себе си...Искат да бъдат ухажвани и дундуркани.


Макар да се налага да се заплаща за йога днес, все пак, за да учим йога, трябва да унищожим някои от навиците си, които много ще ни пречат. Това са все неща, които първите гурувци, дошли на запад едва ли са предвидили.


Като цяло в йога, инструкция не е била давана на никого преди да докаже, че “става” за ученик: че има качествата, желанието, волята да се отдаде на тази дисциплина. Много от първите учители, пристигнали да преподават йога, не са осъзнавали западните настройки на учениците си и са преподавали йога на хора, които изобщо не са били готови за йога. Други, в стремежа да имат последователи, изобщо не са се месели в личния живот на учениците си, като са ги превърнали в клиенти, които са винаги прави. Всичко това е потъпкало много от традициите, които са имали огромен психологически ефект върху ученика.

 
 

ЕГОТО

откъс от Урок 15

Когато стане въпрос за егото, всеки подскача като ужилен и започва да се защитава. Самата дума предизвиква различни асоциации в различните култури и реакциите ни до голяма степен зависят от как разбираме това понятие.


Във всички източни философии егото е ключово понятие и без да разберем правилно какво се има предвид под “его” ще е трудно да разберем и останалите учения на йога. За нас, според нашите разбирания, его често е равнозначно на егоизъм, арогантност, високомерие, надуто самочувствие, чувство за превъзходство и др. С други думи, много често егото се възприема като качество, което прави човека неприятен и непоносим за останалите хора. И макар горепосочените качества да са много груби проявления на егото, те все пак не са самото его.


Ако приемем, че само тези проявления са егото, то повечето от нас веднага ще кажат, че нямат его. Но самият факт, че казваме: “АЗ нямам его” показва, че имаме его. Всеки има его и самÓ по себе си егото не е нищо лошо - то е небходимо, за да живеем в този свят.


Егото, за което се говори в йога, е самото чувство за “АЗ”, което всеки има. “Аз съм”, “Аз имам...”, “Аз правя..”, “Моята практика....” Егото е онова усещане, че АЗ съм нещо отделно от всичко и всички около мен, появило се в резултат от загубата ни на усещането за ЕДИНСТВО.

 

Йогите считат, че това его е илюзия, то не е реално, то не е истинската ни природа. То не е нашата същност, а само концепция в умовете  ни,  възникнала в резултат на дуалистичното ни възприемане на света. Умовете  ни функционират  под ръководството на т.нар. логика, но логиката ни също е само концепция. Нашата логика е заучена. В много различни култури имат различна логика и това не пречи хората да живеят не по-малко добре и нормално. Изводът е, че дори и логиката е нереална, не е базирана на истина. Логиката е само система, която позволява на егото да интерпретира и реагира на действителността по един или друг начин. 

 

КАРМА

откъс от Урок 16

Когато стане въпрос за карма има много мнения. За едни тя е нещо като съдбата, неизбежната фортуна. За други, карма е само оправдание за мързел и нищоправене. У мнозина, идеята за кармата предизвиква негодувание или равнодушие. Но неверието в кармата се дължи основно на неразбиране на цялата идея и прекаленото използване на думата за щяло и нещяло.


Повечето хора се сещат за карма когато направят нещо лошо или им се случи нещо лошо. Тогава или очакват някакво наказание или обвиняват “кармата”. Но това е доста повърхностно разбиране за карма.


Когато сме свикнали с обичайното “рационално” мислене и когато сме в плен на сетивните удоволствия е много трудно да разберем карма като основополагащият принцип на живота. Тогава има и възмутени реакции от сорта: “Как така да съм си го заслужил...” Трудно е да се приеме нещо такова, особено когато изживяваш трагедия, за която (уж) нямаш никаква вина. Ето защо, за да се разбере концепцията за карма е необходимо поне за малко да спрем да мислим както обикновено и да приемем поне две от основните неща, на които се базира карма - единството и приемствеността...

...Но карма няма нищо общо с чувството на вина или с христянските понятия за “Ад” и “Рай” или някакъв всемогъщ съдник там, горе. Карма е нашият основен учител по пътя към себе-осъзнаването. Ако си научим урока, значи придобиваме някаква нова мъдрост, която ни помага да мислим по друг начин, да вземаме други решения, да действаме различно. Ако не си научим урока, той ще ни се предоставя “за поправка” отново и отново, много често - по-труден и по-труден, за да ни “накара” да го научим. Има и такива хора, които не желаят и не желаят да си научат уроците, макар те да стават все по-жестоки и жестоки. Но....каквото е сега, е най-доброто, защото то е резултат от нещо минало, значи така трябва да бъде, за да израснем, за да си научим урока. Какъв е този урок, зависи от нас да открием. 
 

 

ПРАНА, ТЕДЖАС, ОДЖАС

откъс от Урок 17

Според Аюрведа, всеки човек е изградено от петте елемента и на тази база спада към една от трите основни конституции - Вата (вятър и пространство), Питта (вода и огън) или Капха (земя и вода). Прана, теджас и оджас пък са техните фини съответствия и са ключови за развитието на повече саттва. И йога, и Аюрведа са процеси на трансформиране енергиите на душата и тялото. И за да имаме някакъв успех, трябва да знаем как да работим с тези енергии...

 

...За повечето от нас, независимо дали се занимаваме с йога или не, най-важното е да увеличим оджас. Без достатъчно оджас, другите енергии биха се разпръсквали. Оджас дава запаса от жизнена енергия, силата и зрелостта на характера, емоционалната стабилност. Без тях, колкото и умни, благородни и интелигентни да сме, всичко ще отива на кино, защото ще ни липсва онзи жизнен сок, който да насочва усилията ни в необходимата посока.  Ако нямаме достатъчно оджас, каквито и йогистки или медитативни практики да правим, те ще са до голяма степен безполезни. Ако увеличаваме прана, а нямаме оджас, който да я подкрепя и стабилизира, тя ще ни разбалансира, ще ни извади от равновесие и дори може да ни доведе до лудост. Има много такива случаи в резултат на прибързването с някои йогистки техники. Това е пример за много прана без необходимия оджас. Теджас също се крепи на оджас и ако развиваме теджас, но нямаме достатъчно оджас, сами ще изгорим в собствения си огън. Прекомерното практикуване на медитация и мантри, без необходимия оджас, който да ги поддържа може да изгори фините канали - надитата. И такива случаи не са малко.
 

 

КАК РАБОТИ УМЪТ?

откъс от Урок 18

В “Шримад Бхагаватам”, Уддхава пита Кришна:

...Общо взето, човешките същества знаят, че материалният живот носи големи бъдещи нещастия и въпреки това опитват да му се наслаждават. Как е възможно знаещият човек да постъпва досущ като куче, магаре или коза? (- “Шримад Бхагаватам”, 11.13.8 -)

Ето, на този въпрос, йога търси отговор.


“Йога сутрите” на Патанджали пък започват с определението на йога като: 

Chitta vrtti nirodhah - Йога е спиране вълненията на съзнанието. (- Йога сутри, 1.2 -)

Очевадно, за да си отговорим на първия въпрос, трябва да знаем какво представлява умът ни и как работи той. И на първо място,  трябва много добре да разберем думите “читта” ,“врити” и “ниродха”. 


В основата на “читта” е идеята за видението. Думата произлиза от корена “чит” - виждам, осъзнавам, съзнателен съм. Следователно, читта е индивидуалното съзнание, което включва съзнателното състояние на ума, подсъзнанието и несъзнаваното. Като цяло, терминът читта включва тези три състояния на индивидуалния ум. Това е разбирането на читта във Веданта. 


В йога, читта е пълното индивидуално съзнание, включващо три състояния: чувственото или обектното, субективното или астралното съзнание и безсъзнателното или менталното състояние на скрития потенциал. 


В “Мандукя упанишад” пък се разглеждат четири състояния или измерения на съзнанието и ако прочетете този упанишад, много неща за собствения Ви ум ще Ви се изяснят. Патанджали също приема, че състоянията на ума са четири, но онова, което подлежи на контролиране или “спиране” са само горепосочените три състояния. Четвъртото състояние е атман.


Накратко, може да се каже,  че атман и читта съставят дживатман - индивидуалното съзнание, а дживатман без читта е атман.
 

ОТИДИ НА ЧАСТ 1    /    ПЪЛНО СЪДЪРЖАНИЕ ЧАСТ 2     /      ОТИДИ НА ЧАСТ 3

 

КАК ДА СЕ КУЛТИВИРА САНТОША?

откъс от Урок 19

Липсата на нещастие все още не означава щастие. Сантоша - задоволството, изисква активни усилия да сме доволни от всичко и всички. Изисква се и активен стремеж от всяка ситуация да се извлече най-доброто или тя да се обърне, трансформира в по-благоприятна. 


Още по-важно е да се живее в настоящето. Каквото и да ни предлага животът тук и сега, трябва да се приема с радост. Ако живеем в миналото, то поражда съжаления, ако сме в бъдещето - ще имаме очаквания и желания. Всъщност самите емоции на съжаление, очакване, надежди и желания ни изместват от настоящето, което не изисква никакви подобни емоции, защото то се случва, независимо...Загуба на излишна енергия е да се мисли какво би било....Може и да звучи изтъркано “живей в настоящето”, но реално за повечето хора това е най-трудното нещо. Дори и когато правим усилия в тази насока не е лесно, защото навиците ни на мислене (и желания) са се развивали и процъфтявали през много прераждания. 


Попитали един Зен-майстор в какво се състои йогата, която той правел. Той отговорил: “Когато съм гладен ям, когато съм уморен - спя.” Толкова просто. Сантоша е да обичаш живота и света такъв, какъвто е. Сантоша е и да не се съпротивляваш, а да се оставиш. Когато ти се спи - лягай и спи.

ТЕРЗАНИЯТА НА УМА

откъс от Урок 20

Също както неправилно лекуваното заболяване се появява отново и отново и продължава да причинява нещастие на пациента, умът, който не е напълно пречистен от извратените си склонности, ще си остане привързан към материални неща и многократно ще терзае несъвършенния йоги.
- Шримад Бхагаватам, 11.28.28 -

Във всяка психология, взаимоотношенията са основен проблем, защото целият ни живот е стъпил на взаиомотношения - едни между други, със нас самите, между нас и онова, в което вярваме дори. Ето защо, от първостепенно значение е да знаем как работи умът, каква е неговата природа и в какви взаимоотношения влиза умът ни с други умове. 


Когато липсва такова знание и култура на взаимомотношенията, в тях се настанява завистта, а когато има завист, всички други усилия отиват на кино. Завистта е спътница на авидя, защото мисленето”аз съм (нещо)”, а “ти си (друго нещо)” винаги поражда сравнение.

Поради невежество, материалистът не знае нищо за собствения си интерес, нито за благоприятния път в живота (дхарма). Той просто се е омотал в материални наслади чрез удовлетворяване на похотливи желания и само крои планове за постигането на тази цел. Заради мимолетно сетивно наслаждение такъв човек създава общество на завистта и с този манталитет потъва в океана от страдание. Горкият глупак дори не знае, че така стоят нещата.
- Шримад Бхагаватам, 5.5.16 -

Ние всички, повече или по-малко, сме оплетени по този начин. В годините, през които преподавам йога наблюдавам именно такова развитие на нещата - започваме да се занимаваме с йога по погрешни причини и тъй като не правим нищо да научим повече и да видим по-надалеч от носа си, напускаме още по-заблудени и оплетени в авидя. Защо? Нима няколкото месеца занимания с йога не са ни направили по-осъзнати, ще питате? Разбира се, че не. Ако бяха ни “поосъзнали”, нямаше да се отказваме, да предаваме учителите си, да се самозабравяме и възгордяваме, да дърпаме чергата към нас самите. Нямаше да има толкова конкуренция, много често - неетична и некоректна. Та днес в йога царува разделението и за съжаление, то все повече и повече се задълбочава! Йога е много мощно средство за трансформация, но когато се практикува по погрешни причини, частично (само асана, например) тя води в обратна на йога посока!


Изучаването на философията би трябвало да започва още в самото начало, защото, "Човек, който е ленив да разбере философската истина, не може да се измъкне от препятствията на материалната си обусловеност." (- “Веданта психология”, Сухотра Свами -)

Такова отношение (към йога) е наречено “сиддханта алася” - (букв. ленивост към по-висшето), а за Патанджали това е просто алася - мързел, една от пречките за йога. Но има много общо между тази ленивост към философските учения и възникването на похот, желания, завист и оскърбления във взаимоотношенията. Ако човек, непознаващ философските истини тръгне да преподава йога, той ще води всички към пропастта, закъдето и сам се е упътил. И тук, физическите постижения нямат нищо общо!


Тогава възниква въпросът, какво да правим, за да се решат тези проблеми? 
 

ВЕДИЧЕСКАТА ДЪЛБИННА ПСИХОЛОГИЯ

откъс от Урок 21

Т.нар. дълбинна психология сравнява човешкия ум с върха на айсберг, който се носи по водата. Огромна част от айсберга се намира под повърхността на водата и за невъоръженото око е видима само малка част от него. Всъщност, виждаме само 1/8 част от цялата маса на айсберга. Останалите 7/8 са потопени и не се виждат. 


Счита се, че Карл Юнг (1875 - 1981г) поставя началото на дълбинната психология. В ранните години  на кариерата си, той е най-изтъкнатият ученик на Фройд, но по-късно се отделя от учителя си и създава своя школа. През 1912 г, Юнг публикува “Психология на несъзнаваното” - един фундаментален труд за всички психолози и до ден днешен. Юнг е силно повлиян от картината на ума, която Патанджали дава в “Йога сутрите”, а Патанджали, разбира се, взема схемата на ума от Ведите. 


Западният вариант на дълбинната психология е типично еклектичен и като повечето Ню Ейдж дисциплини не се отличава с много дисциплина на мисленето. Ровичкайки в скритите вътрешни области на умствените структури и процеси, днешните дълбинни психолози свободно обединяват митология, усещания под въздействието на наркотични средства, екстрасензорни възприятия, шаманизъм и чисто и просто фантазии.


Зародишът на дълбинната психология е ведическото знание, а то не е само някаква работна хипотеза. Образът на айсберга, от който виждаме само върха, е добро встъпление към разбирането на ведическото описание на ума. Скритата част не може да бъде предмет на спекулации, тя се формира от съвсем реални енергии на Абсолюта.


Как точно? 

 
 

ПРАКРИТИ, ВИКРИТИ, САМСКРИТИ

откъс от Урок 22

Добре, имаме си нещо вродено и е ок, че то никога няма да се промени. Но дали постоянно сме в това “вродено” ни състояние? 
Разбира се, че не. Да, то е в нас постоянно, но много фактори го изкарват извън баланс, като естествените за нас повици и желания се изопачават, повлияни от хилядите условности на света, в който живеем. Много от тези съвсем естествени за нас тенденции се превръщат в перверзия - тъпчене с храна или анорексия, разюздан полов живот или страх от мъжете/жените и комитмънтфобия (страх от обвързване)...Дори в естествените инстинкти сме доста объркани - нещо, което не се среща сред животните, а какво да кажем за по-социалните ни функции?


Викрити е именно това  състояние на отклонение от естественото ни Пракрити. В Аюрведа, викрити е сегашното ни състояние (точно сега, днес), което едва ли е онова, балансирано и естествено за нас състояние, в което сме се родили. И йога, и Аюрведа се  занимават с възстановяването на този баланс, атакувайки различни, но взаимосвързани негови аспекти.


Има и още един термин - самскрити, който буквално преведен означава “култура”.  Самскрити е онова “културно” поведение, което издига първичното и до голяма степен животинско Пракрити до по-висшо ниво. Т.е. желанието ни за храна е част от Пракрити, но способността да регулираме и контролираме това желание е самскрити. С други думи, самскрити е онова, което ни отличава от животните, макар първичните ни инстинкти да са еднакви. Една култура е толкова велика, колкото развито е нейното самскрити- способността да се сдържат и сублимират животинските наклонности.
Е, каква е нашата култура? На целия Запад, на нашата страна, нашата собствена? Като общество и като индивиди колко сме се издигнали над животните? Доколко мислите и поведението ни е хармонично със замисъла на природата? Доколко живеем според нейните закони? Доколко осъзнаваме колко сме се отдалечии от нормалното? И дали разбираме, че всички сме всъщност ненормални?


Тежки въпроси с тъжни отговори...

 

УРОК 2

ПРАКТИКА

ГЛЕДАЙ ВИДЕО

УРОК 3

ПРАКТИКА

ГЛЕДАЙ ВИДЕО

ПРАКТИКА

ГЛЕДАЙ ВИДЕО

ПРАКТИКА

ГЛЕДАЙ ВИДЕО

УРОК 4

СВАДХЯЯ

откъс от Урок 23

...В този смисъл, свадхяя е процес на откриване на отговорите сам - реално каквато е целта на йога - защото всички отговори са вече във Вас. Дори и нищо да не сте чели, практиката Ви учи на всичко, стига да имате капацитета да го разберете.


Всеки има този капацитет, но той изисква доста усилия да бъде открит. Един от начините е да практикувате всеки ден, наистина ВСЕКИ ден. Вярно, че има и почивни дни - все пак тялото е машинка, която има нужда от възстановяване - но при ежедневна практика, дори дните на почивка са практика. За много хора всеки ден означава не и по време на отпуската, не и по празниците, не и, ако...Това обаче не върши работа, защото отново Ви изпраща в света на условностите, които така и така са Ви поробили. Но ако се практикува всеки ден, независимо от обстоятелствата, дори в началото това да е само физическа асана практика, започваме да виждаме динамиката на промените, взаимосвързаността на всичко...и отговорите идват. И те идват от нас самите. 


Малцина имат смелостта обаче. Аз винаги съм считала, че някъде дълбоко подсъзнателно всеки “знае” в какво се състои срещата със самия себе си и мнозина затова не предприемат нищо - тази среща е колкото удовлетворяваща, толкова и плашеща. В крайна сметка, може да разберем, че не сме онова, което цял живот сме си мислели, че сме - и това е както най-доброто, което може да се случи, така и най-страшното. И не само може, ами със сигурност ще разберем колко заблудени сме били. Не всеки е готов да се раздели с илюзиите и самозаблудите; къде-къде по-лесно е да се самозалъгваш и да ухажваш егото, което обича да се храни с илюзии! Учудващо ли е, че въпреки стотиците “тръгващи на йога”, малцина продължават до край? 

Йога се случва, когато сме сами. Йога се практикува в усамотение. Йога е нещо, което всеки сам трябва да свърши. Нито аз, нито друг учител, нито някой гуру може да влезе във Вас, за да свърши Вашата работа. Добрите учители могат само да Ви улеснят като споделят опита си или Ви предпазят от грешки, които може би сами не осъзнавате. Но иначе, цялата работа си е Ваша. Както не мога да стегна необходимите мускули на Вашето тяло за да изпълните някоя асана, така не мога да съм в главата Ви и да извърша рефлексията вместо Вас. Не мога да Ви създам усещането за баланс и лекота в асана, и по същия начин не мога наготово да Ви дам мъдростта, която идва чрез свадхяя. Наготово мога да дам (и го правя) най-добрия инструктаж за отделните техники. Но Вие и само Вие може да го приложите.  
 

 

ИШВАРА ПРАНИДХАНА

откъс от Урок 24

Очевадно, Ишвара-пранидхана е едно от най-съществените условия за който и да е духовен път, но това е и най-неразбраното и трудното за нашите западни умове. Ишвара-пранидхана често се бърка с религиозност и вяра в чужди нам Богове, но както става ясно, тя няма нищо общо с религията в традиционния й смисъл или вярата в конкретен Бог. 


Ишвара-пранидхана всъщност е заложена дори във физическата практика на йога. Колкото и да насилваме нещата на постелката, колкото и да си мислим, че с воля и усилия ще постигнем нещо, практиката ни доказва и учи, че всичко ще стане тогава, когато трябва, независимо от нашите усилия. Това не означава, че няма смисъл да влагаме усилия - дори напротив. Без усилия нищо никога няма да бъде постигнато, а просто да се влагат усилия, да се върши необходимата работа без да се очакват резултати - без мисълта за личната ни изгода от усилията. Защо? Защото колкото и гъвкави или силни да успеем да станем с йогистките упражнения, това не е съществено - то е временно, нетрайно и рано или късно ще го изгубим. Ако това беше целта, що за цел е това? Но тогава защо все пак да влагаме усилия? За да се постигне целта на живота е необходимо да имаме условията за това и всяка практика, която правим създава тези условия. Така практиките - всички, каквито и да са те - са необходими без да бъдат самите те целта. 


Разбира се, в началото на нашите занимания с йога никой не знае какво е правилно, какво неправилно. Дори да има желанието да се “остави”, един ученик по йога в началото ще трябва да се довери и да работи малко на сляпо, в смисъл, че най-вероятно ще прави онова, което той/тя счита за правилно, защото няма как в началото да знае каква е волята Божия и дори дали има такова нещо. Причината да си нямаме представа за тези неща в началото е очевадна - нашият хроничен цинизъм, неверие, неконтролирани и разхвърляни личности. Такива сме всички, такъв е животът. 


Именно затова когато “тръгнем” на йога имаме хиляди самозаблуди не само за самите себе си, а и за това какво е йога, каква е целта й и как (си мислим), че тя трябва да се практикува. Именно затова не се вслушваме - не чуваме - учителите си, когато те казват “прави това всеки ден” или “не прави това”. Интерпретираме си инструкциите както ни изнася, неспособни дори да осъзнаем колко нахални и арогантни сме! Пречката пред нас сме самите ние - нашите собствени настройки и манталитет пречат на Божественото да се прояви в нас и пред нас. 

 

СЪВРЕМЕННИЯТ СВЯТ КАТО ПРЕЧКА

откъс от Урок 11

Ние, съвременните човеци не обичаме да поемаме отговорност и в старанието си да избегнем поемането на отговорност, използваме въображението си до крайна степен, за да си спестим трудностите, свързани с поемането на отговорност. Мечтаем си за някакво щастие, за някакъв по-различен живот, в който всичките ни желания ще са удовлетворени, затова работим много (вярвайки, че все някога парите ще ни дадат удовлетворението), бутаме се с лакти да станем известни (по същата причина) и какво ли още не. В крайна сметка, изпитваме огорчение, разочарование и песимизъм. И така, от една страна вярваме, че светът ни дължи нещо, защото сме особено важни (аз, аз, аз, хей свят, виж ме) и отчаяно страдаме, когато не получим вниманието и признанието, което сме си втълпили, че светът ни дължи. В това е нашата маниакална депресия.


Огледайте се около себе си. Ще откриете толкова обезверени хора, защото желанията им не са били удовлетворени: хора, стаили дълбока злоба срещу останалите и света като цяло, разочаровани мечтатели, които се надсмиват над живота и подозират всички в гнусни мотиви. 

Сега психолозите ще кажат, че депресията има две фази - явна и скрита. Явната е очевадна, но скритата е по-опасна, защото при нея човек действа и мисли по начини, които да прикрият депресията от самия него. Работохолизмът, прекаленото смирение, емоционалната сдържаност, стоенето встрани от света, зависимостите (от алкохол, дрога, сладки неща и др) са все различни маски, с които успешно се прикрива депресивното състояние. Настървеността да се постигне успех, да се надминат другите, въодушевеното и изцяло отдаване на каузи (дори и ако са добри) като да се спаси света, крайният идеализъм или религиозният ентусиазъм - да, да всичко това също е вид мания и като всяка мания тя е в страстта, раджас.
 

 

ПРАТЯХАРА

откъс от Урок 25

Човек, практикуващ йога трябва да контролира сетивата си. Всъщност, един от критериите за напредък в йога е именно това - не майсторството в някакви физически техники, което всеки би могъл да постигне - а именно в майсторството на тези по-тънки проявления на ума. 
Спомнете си, че Патанджали казва за асана, че:

 

Майсторството в асана води до свобода от двойките противоположности (победа над дуалността).
- ЙС, 2.48 -

Е, пратяхара е самата свобода от тези двойки противоположности, за които толкова си говорихме. Всички тези идеи са лесни за разбиране на теория, но на практика като че ли не успяваме да ги въплътим и причината е, че с говорене за тези неща никога нищо няма да се получи. Резултати ще има едва когато нещата започнат да се прилагат на практика. Така както не можем да научим една асана само като четем описания за нея или гледаме клипове, така и пратяхара не се постига с разбирането какво е пратяхара. Един от признаците за успех в пратяхара е поддържането на праджна стити - състоянието на абсолютна вътрешна незасегнатост от външните стимули.


Практиката на пратяхара включва минимализирането и дори изключването на сетивни стимули, но в резултат всъщност получаваме свобода. Когато съзнанието остава в едно и също неутрално състояние, съзнанието може да приеме каквато форма ние искаме. С други думи - ние контролираме сетивата, а не те нас.  Ако се замислите, другите 6 анги преди пратяхара - яма, нияма, асана и пранаяма - много добре подготвят ученика по йога за пратяхара. Всяка анга има за цел да елиминира определен вид “читта вритти”, вълнение, объркване на съзнанието. Яма и нияма, например, елиминират емоционални небалансирани състояния. Асана балансира тялото на физическо ниво, пранаяма - енергийното тяло. И така, когато е постигнат известен успех с предишните анги, ние сме готови за пратяхара - да премахнем вълненията, възникващи поради небалансирана употреба на сетивните органи. 
 

 

ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЧОВЕКА

откъс от Урок 26

Когато животното се изправи на два крака и черепът му се разшири отпред - когато предфронталните дялове на мозъка се развият и съзнателността вече може да намери структури, чрез които да се прояви - в еволюционната схема на нещата влиза съвсем нов елемент. Това ново същество може да използва тази съзнателност за собствената си еволюция в нещо по-висше. Това същество има потенциала да спре да бъде затворник на миналия си кондишънинг, да се освободи от неумолимата верига на причините и следствията (карма). То има потенциала да е свободно. То сега има възможността да прави съзнателен избор на предизвикателствата и стимулите на околната среда. То вече не е животно и може да прегърне йога - “обединяващия импулс” - и да повдигне себе си със собствени усилия или както се казва в “Бхагават гита” - “Да повдигнеш себе си чрез себе си”.


Сега новото същество може да развива себе си като разреже “възлите на сърцето”, клешите. Авидя може да бъде разрушена като съзнателно се търсят по-високи и по-високи нива на истината. За това е необходимо съзнателно да се отървем от животинските си инстинкти и да се стремим към по-благороден начин на живот. Асмита, егото може да се преодолее като се осъзнае, че “Аз” е само илюзия и че в действителност има само “единство”.  Когато личното избледнее, се появява универсалното. Рага, желанието за удоволствия, може да се разглежда като фалшива любовница, която не си заслужава усилията, а двеша - ужасът от лошото - като неканен гост, от когото няма нужда да се страхуваме. Човекът се издига над тази илюзорна дуалност. И  накрая трябва да се изкорени желанието да се “оцелее на всяка цена”, осъзнавайки, че тялото е само временно, а вечен е духът.

Но човекът, новото същесвто, новият жив организъм със съзнателност, има способността да прави избор. Той може да избира и да действа, а не да реагира. Той може да мисли, да си спомня, да сравнява...Човекът може да размишлява, което го освобождава от старите инстинктивни реакции, които са присъщи за поведението на влечугите и останалите животни. Понякога “старите модели на реагиране”, изникващи от стария мозък са по-силни от “рационалния мозък” и карат новото същесвто да реагира нерационално. 
Много стари желания или инстинкти все още присъстват на фино ниво и единствената разлика между животните и това ново същество е, че новото същество носи палто и вратовръзка и стои на два крака. 
 

 
Black Framed Sports Logo.png

+ (359) 876 582357

yogashala@abv.bg

0

СПОДЕЛЕТЕ / SHARE

LATEST ON INSTAGRAM

СЛЕДВАЙТЕ НИ / FOLLOW US

  • Grey Flickr Icon
  • Grey Facebook Icon
  • Grey Twitter Icon
  • Grey Google+ Icon
  • Grey Instagram Icon

гр. София, бул. "Сливница" 206, 1-и етаж ; тел: + (359) 876 582357 ; email: yogashala@abv.bg